Аз те открих
Душата ти...
за другия загадка.
Не я разбра.
Или не пожела.
А тя прекрасна е.
(Като зората)
И с дъх на свежи
пролетни цветя.
Измъчено...
сърцето от обиди.
За тебе то е храм
на любовта.
Там, вътре, с недоверие
не пускат.
Да му поиска прошка
пред света.
Открих те.
И в душата ти погледнах.
Красивото във нея аз видях.
Във храма ти на любовта
се молех
и във молитвите
щастливец бях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
Щастливец си,Христо,...и мога да те разбера добре
