Аз тичам
Аз тичам
Дъждецът ръси ситно над гората,
дървета мият свойте клони,
подухва вятър лекичко цветята
росата бистра да отрони.
И песен незнайна чува се тихо -
мека и топла, като слънце едно,
мила, като кротка въздишка,
скрила в себе си тишина и покой.
Проблясват сред клоните топли лъчи
и галят лицето ми с нежност,
аз тичам след тези лъчи
и вземам от тяхната свежест.
Аз тичам и в мене живеят
цветята, тревата, небето дори,
аз тичам и в мене се реят
жадувани буйни искри.
2001
Дъждецът ръси ситно над гората,
дървета мият свойте клони,
подухва вятър лекичко цветята
росата бистра да отрони.
И песен незнайна чува се тихо -
мека и топла, като слънце едно,
мила, като кротка въздишка,
скрила в себе си тишина и покой.
Проблясват сред клоните топли лъчи
и галят лицето ми с нежност,
аз тичам след тези лъчи
и вземам от тяхната свежест.
Аз тичам и в мене живеят
цветята, тревата, небето дори,
аз тичам и в мене се реят
жадувани буйни искри.
2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
