1 ago 2007, 22:43

Аз тичам 

  Poesía
738 0 10
Аз тичам

Дъждецът ръси ситно над гората,
дървета мият свойте клони,
подухва вятър лекичко цветята
росата бистра да отрони.


И песен незнайна чува се тихо -
мека и топла, като слънце едно,
мила, като кротка въздишка,
скрила в себе си тишина и покой.

Проблясват сред клоните топли лъчи
и галят лицето ми с нежност,
аз тичам след тези лъчи
и вземам от тяхната свежест.

Аз тичам и в мене живеят
цветята, тревата, небето дори,
аз тичам и в мене се реят
жадувани буйни искри.

                                
2001

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??