Аз тичам
Дъждецът ръси ситно над гората,
дървета мият свойте клони,
подухва вятър лекичко цветята
росата бистра да отрони.
И песен незнайна чува се тихо -
мека и топла, като слънце едно,
мила, като кротка въздишка,
скрила в себе си тишина и покой.
Проблясват сред клоните топли лъчи
и галят лицето ми с нежност,
аз тичам след тези лъчи ...