Провокирано от стихотворението
"Сега съм глетчер" на plami-6 (Плами)
Как чувствата в семейния ни улей
превърнаха се в ледени реки!?
И моят вик стопява се безшумен,
и тялото ми в рани се покри
от досега до каменното дъно,
от крамоли за дребни нещица,
от твоето отсъствие, тъй дълго, -
аз в глетчер се превърнах... и крещя
беззвучно, че децата да не чуят.
И чувствата със кой да споделя? ...