Аз в глетчер се превърнах... и вълна
Провокирано от стихотворението
"Сега съм глетчер" на plami-6 (Плами)
Как чувствата в семейния ни улей
превърнаха се в ледени реки!?
И моят вик стопява се безшумен,
и тялото ми в рани се покри
от досега до каменното дъно,
от крамоли за дребни нещица,
от твоето отсъствие, тъй дълго, -
аз в глетчер се превърнах... и крещя
беззвучно, че децата да не чуят.
И чувствата със кой да споделя?
Кога ли твойта жалост ще събуди
забравената тръпка в младостта?
Във вените кръвта пулсира бавно,
сърцето ми отмерва всеки стих
и в плочите си ледени безславно
изрязвам всеки стон и вопъл тих...
Но мен една надежда ме възпира
във глетчера докрай да се скова
и в бавното приплъзване намирам
аз смисъл да живея и творя.
Докоснал ледовете си в морето,
в синилото му бавно се топя...
Животът ми ще почне, откъдето
отново ще съм пенеста вълна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
Много тъжно стихотворение.
