Аз в глетчер се превърнах... и вълна
Провокирано от стихотворението
"Сега съм глетчер" на plami-6 (Плами)
Как чувствата в семейния ни улей
превърнаха се в ледени реки!?
И моят вик стопява се безшумен,
и тялото ми в рани се покри
от досега до каменното дъно,
от крамоли за дребни нещица,
от твоето отсъствие, тъй дълго, -
аз в глетчер се превърнах... и крещя
беззвучно, че децата да не чуят.
И чувствата със кой да споделя?
Кога ли твойта жалост ще събуди
забравената тръпка в младостта?
Във вените кръвта пулсира бавно,
сърцето ми отмерва всеки стих
и в плочите си ледени безславно
изрязвам всеки стон и вопъл тих...
Но мен една надежда ме възпира
във глетчера докрай да се скова
и в бавното приплъзване намирам
аз смисъл да живея и творя.
Докоснал ледовете си в морето,
в синилото му бавно се топя...
Животът ми ще почне, откъдето
отново ще съм пенеста вълна!
© Иван Христов All rights reserved.
Много тъжно стихотворение.
