30.01.2011 г., 20:28

Аз вярвам

940 0 0

АЗ ВЯРВАМ

 

 

Вярвам във Тебе аз, Господи,

вярвам в справедливия Ти гняв

и докоснеш ли с огън челото ми,

за нещо не съм бил аз прав.

 

Много удари за свойта вяра получавам,

за наивността ми все се присмиват,

но никога не преставам да вярвам

и във всеки човек доброто откривам.

 

Аз цял живот на добро се надявам

и знам, че дори и да има лъжа,

е по-добре във лъжата аз да повярвам,

отколкото на истината да изневеря.

 

Мойта вяра държи все високо главата ми.

Заради мойта вяра обича ме Бог.

Всеки ден мойта вяра изчиства душата ми

и дните прекрасни изпълва с възторг.

 

Срещу злото доверчив се изправям

и разбива се то във добрата стена,

всеки ден за доброто аз страдам,

за неоткрилите още доброто сърца.

 

В топлотата човешка аз вярвам –

с мойта вяра аз стоплям света.

Заради истината вървя по жарава,

заради вярата и в калта аз пълзя.

 

30 01.2010.

София

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Пенков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...