Jan 30, 2011, 8:28 PM

Аз вярвам

  Poetry » Other
937 0 0

АЗ ВЯРВАМ

 

 

Вярвам във Тебе аз, Господи,

вярвам в справедливия Ти гняв

и докоснеш ли с огън челото ми,

за нещо не съм бил аз прав.

 

Много удари за свойта вяра получавам,

за наивността ми все се присмиват,

но никога не преставам да вярвам

и във всеки човек доброто откривам.

 

Аз цял живот на добро се надявам

и знам, че дори и да има лъжа,

е по-добре във лъжата аз да повярвам,

отколкото на истината да изневеря.

 

Мойта вяра държи все високо главата ми.

Заради мойта вяра обича ме Бог.

Всеки ден мойта вяра изчиства душата ми

и дните прекрасни изпълва с възторг.

 

Срещу злото доверчив се изправям

и разбива се то във добрата стена,

всеки ден за доброто аз страдам,

за неоткрилите още доброто сърца.

 

В топлотата човешка аз вярвам –

с мойта вяра аз стоплям света.

Заради истината вървя по жарава,

заради вярата и в калта аз пълзя.

 

30 01.2010.

София

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Пенков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....