28.07.2007 г., 21:05

АЗ ВЯРВАМ

808 1 9
 

Че те обичам искам да ти кажа,

че вярвам в теб, във нашите мечти,

във чувствата, които ме изгарят,

които ме пробуждат във зори.


Аз вярвам, че доброто съществува,

че има хора - честни и добри,

че истинската обич тържествува

напук на всички болки и злини.


Аз вярвам в любовта като жарава,

червена, като залеза кървящ,

отворен като огнестрелна рана,

като дете за майка си тъжащ.


Аз вярвам, че животът продължава

и само времето отмерва своя ход,

че хубавите спомени остават

да сгряват в миг студения живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих. Продължавай да вярваш. Вярата крепи човека!
  • Много ми харесват сравненията ти... И финала ти е невероятен... И не се страхувай да споделяш мислите си с околния свят...
  • Прекрасен стих, Ели!
    Поздрави и от мен!
    Искаме да те те четем!
    Пиши!!!
  • Чудесен стих, Ели!!! Поздрави!!!
  • Малко е да кажа,че е много хубаво.Направо е прекрасно.Продължавай все така!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...