28 июл. 2007 г., 21:05

АЗ ВЯРВАМ

807 1 9
 

Че те обичам искам да ти кажа,

че вярвам в теб, във нашите мечти,

във чувствата, които ме изгарят,

които ме пробуждат във зори.


Аз вярвам, че доброто съществува,

че има хора - честни и добри,

че истинската обич тържествува

напук на всички болки и злини.


Аз вярвам в любовта като жарава,

червена, като залеза кървящ,

отворен като огнестрелна рана,

като дете за майка си тъжащ.


Аз вярвам, че животът продължава

и само времето отмерва своя ход,

че хубавите спомени остават

да сгряват в миг студения живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих. Продължавай да вярваш. Вярата крепи човека!
  • Много ми харесват сравненията ти... И финала ти е невероятен... И не се страхувай да споделяш мислите си с околния свят...
  • Прекрасен стих, Ели!
    Поздрави и от мен!
    Искаме да те те четем!
    Пиши!!!
  • Чудесен стих, Ели!!! Поздрави!!!
  • Малко е да кажа,че е много хубаво.Направо е прекрасно.Продължавай все така!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...