Аз знам, че времето не мога
никога да спра сама.
Нужно ми е мъжко рамо
и отдадена душа.
Аз имам нужда от подкрепа,
от нежна дума и от топлина,
за да оцелея в днешно време
на завист и зловещина.
Аз имам нужда и от радост,
от детски смях и слънчев лъч,
за да изгоня в мене мрака,
налегнал ме от мнооого дни...
Аз мога и да оцелявам,
без тия... нещица,
но мога и любов да давам
със пълни шепи и без жал.
Аз мога, но не искам,
зная, но защо да е така?!
За да продължа и да остана
аз искам времето да променя!
© Цеца Тодорова Всички права запазени
Поздрав!