Аз знам
Аз знам, ти все така ще си останеш -
една мечта и сън с перо от ангел,
останало във моето съзнание,
което тихо гали мойте рани...
Аз шепота дочувам от крилете,
с които си отиде и изчезна,
ала след теб остана лунно цвете
и то ме топли в тази нощна бездна...
Със теб заспивам... и със теб се будя
и ангелски крила сънувам в мрака.
Аз спомена не мога да прокудя,
защото знам - ти някъде ме чакаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
