Аз зная...
На моята Съпруга
АЗ ЗНАЯ...
І.
Аз зная де ще дойдеш да поседнеш,
ако преди теб тръгна Аз,
по оня дълъг път към Вечния си Дом...
Ще седнеш и с приведена глава
сама във мислите си ще поровиш...
И Спомените ще изплуват в Здрача.
Ще те зарадват, но сърцето ти ще плаче...
Ще съзерцавам горе, от високо.
От Там не мога да прекрача Прага!
Ще чакам ти към мене да прекрачиш,
Драга...
ІІ.
Аз зная де ще ида да поседна,
ако преди мен тръгнеш Ти
по оня дълъг път към Вечния си Дом...
Ще седна и с приведена глава
сам в мислите си ще поровя.
И Спомените ще изплуват в Здрача...
Ще ме зарадват, но сърцето ми ще плаче...
Ще съзерцаваш горе, от високо.
От Там не можеш да прекрачиш Прага!
Ще постоя и тихо ще поплача.
Ще стана и към Тебе ще закрача...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
