Мъдър глас - дълбоко скръбен.
Най-тихо ми напомня рая.
Бодър кръст във мене влюбен;
Дълбока светлина - чия е?

Аз зная името ти: Азраил.
Ти никога не би вгорчавал,
защото вече си простил
и само Бог си притежавал,

във смисъл - вяра само има!
във теб е храмът на честта;
черна мантията, зимна
тайно води те през вечността.

ти винаги ще ги обичаш
тях, уплашените, смъртните деца
потапяш ги в невинност на кокиче,
измиваш горестни лица

със тайнството на упокоя,
със жито, свещи и света вода,
тамян, косата, песнопоя,
йерофантът скромен - на смъртта.

освен смирението повеляваш
танца на стихиите и дъждовете,
и се чудя как ли съумяваш
да си в равновесие и с двете;

толкова притихнал си, кънти
във теб повелята на Бог Отец,
Словото му през Еоните ехти
в духа на теб и младенец.

Едно детенце развълнувано,
трептящо,
такова, миличко -

добро.

От нищото изникнало,

летящо,

пазител с Меч от Пламък Сън -

мир'о.

Алилуя, Азраиле!
Nihil adversus Omnia.
Ангел Божи, опази ме!
Ти пребори Участ Зла

измеренията ли преброди
ти колко ли загрижен си!
ти възнесе ги и ги възро'ди.
и светая им светих спаси!

мъртъвците везде ги намираш
и превеждаш ги към рая
за покоя търепливо информираш
ги, дорде не почнат да ухаят

на загубилите даваш мир
и утеха в дните черни
и в безкрайния всемир
всекиму оставаш верни

докато не се усмихне
докато не види Светлината
Ада ти разконспирира
и притихна
в Миг Геройски на
разплата

защото зная, мразиш само ти онези
дето лъжат само, извращават
гнусни, подли главорези
отчаянието храни ги, но не прощаваш

и ги срина, и отне им
най-противната наслада
да тормозят заблудени
след смъртта пропадналите в ада.

Благодаря ти, Азраиле!

Днес е ден геройски, епопея.

Епопея твоя, Богомиле.

Ода за Победа над злодея!