Б о л е з н е н о
1.1K
0
3
Мрачен ден... а даже не вали...
Но мислите във черепа тежат...
Съзнанието даже ми тежи...
Кърви като забит в главата прът...
Жадувам в сън очите да затворя...
Да се събудя после нов човек...
Но будна трябва да остана по неволя...
За състоянието ми в момента няма лек...
И всеки шум секундите разсича на парчета...
И всеки звук поредният пирон забит е в тишината...
Извинете! Няма грам поезия във редовете...
Просто ужасно ме цепи главата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарена Всички права запазени
