Jan 21, 2011, 6:48 PM

Б о л е з н е н о

1.1K 0 3

Мрачен ден... а даже не вали...
Но мислите във черепа тежат...
Съзнанието даже ми тежи...
Кърви като забит в главата прът...

Жадувам в сън очите да затворя...
Да се събудя после нов човек...
Но будна трябва да остана по неволя...
За състоянието ми в момента няма лек...

И всеки шум секундите разсича на парчета...
И всеки звук поредният пирон забит е в тишината...
Извинете! Няма грам поезия във редовете...
Просто ужасно ме цепи главата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Записвай всичко в такива моменти, после ще търсиш поезия, това е истина, поздрави!
  • Благодаря ви за съпричастността
  • Аспирин?

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...