24.04.2010 г., 21:15

* * *

556 0 1

Видя ли твоите очи,

нещо в мен започва да гори

и сърцето ми пламкащо трепти.

Не ми трябваше да те срещам.

Не мога да спра да се сещам.

Всичко в живота се връща, разбрах,

и много хора, че нараних, узнах.

Не съжалявам, че те опознах,

само ме боли, че не те разбрах.

Казват, че любовта граници няма,

но къде е твоята, не знам.

Знам само, че моето сърце е тук и те чака.

Едва ли ще дойдеш, но знай, че аз съм тук.

Ти ме завладя с твоята искреност

и отношение към света.

Защо трябваше да си тръгнеш,

без дори да се обърнеш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...