24.04.2010 г., 21:15 ч.

* * * 

  Поезия
437 0 1

Видя ли твоите очи,

нещо в мен започва да гори

и сърцето ми пламкащо трепти.

Не ми трябваше да те срещам.

Не мога да спра да се сещам.

Всичко в живота се връща, разбрах,

и много хора, че нараних, узнах.

Не съжалявам, че те опознах,

само ме боли, че не те разбрах.

Казват, че любовта граници няма,

но къде е твоята, не знам.

Знам само, че моето сърце е тук и те чака.

Едва ли ще дойдеш, но знай, че аз съм тук.

Ти ме завладя с твоята искреност

и отношение към света.

Защо трябваше да си тръгнеш,

без дори да се обърнеш!

 

© Петя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??