Apr 24, 2010, 9:15 PM

* * *

  Poetry
555 0 1

Видя ли твоите очи,

нещо в мен започва да гори

и сърцето ми пламкащо трепти.

Не ми трябваше да те срещам.

Не мога да спра да се сещам.

Всичко в живота се връща, разбрах,

и много хора, че нараних, узнах.

Не съжалявам, че те опознах,

само ме боли, че не те разбрах.

Казват, че любовта граници няма,

но къде е твоята, не знам.

Знам само, че моето сърце е тук и те чака.

Едва ли ще дойдеш, но знай, че аз съм тук.

Ти ме завладя с твоята искреност

и отношение към света.

Защо трябваше да си тръгнеш,

без дори да се обърнеш!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...