24 апр. 2010 г., 21:15

* * *

558 0 1

Видя ли твоите очи,

нещо в мен започва да гори

и сърцето ми пламкащо трепти.

Не ми трябваше да те срещам.

Не мога да спра да се сещам.

Всичко в живота се връща, разбрах,

и много хора, че нараних, узнах.

Не съжалявам, че те опознах,

само ме боли, че не те разбрах.

Казват, че любовта граници няма,

но къде е твоята, не знам.

Знам само, че моето сърце е тук и те чака.

Едва ли ще дойдеш, но знай, че аз съм тук.

Ти ме завладя с твоята искреност

и отношение към света.

Защо трябваше да си тръгнеш,

без дори да се обърнеш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...