................................
Живея тук и сега,
а може би не трябва да е така?!
Че кой ги решава тия неща?
Е, явно не съм му много симпатична...
за да ме забута в тая непрогледна мъгла,
вечен мрак, а Хората? Липсват.
Ако ги има - или отдавна са загубили мечтите си,
или пък никога не са имали такива...
Не е ли жалко, даже май долавям ирония...
До вчера бях една, а сега - коренно различна...
Ще си кажете - съдба!
Е, да... Така ми било писано.
Добре... но трябва ли да се примиря?
Да стана и аз безлична, неразбираща
и може би дори скучна.
Мразя монотонността...
Няма да се променя!
Ще си живея, както досега,
независимо от обстоятелствата... (да, бе!)
Пфф. Нищо не разбрахте, нали?
Аз също... но проблемът си остава.
И с всеки изминал ден ми става все по-трудно
да стана, да се боря, да продължа.
А в главата ми? Каша.
То си пролича...
а може би не трябва да е така?!
Че кой ги решава тия неща?
Е, явно не съм му много симпатична...
за да ме забута в тая непрогледна мъгла,
вечен мрак, а Хората? Липсват.
Ако ги има - или отдавна са загубили мечтите си,
или пък никога не са имали такива...
Не е ли жалко, даже май долавям ирония...
До вчера бях една, а сега - коренно различна...
Ще си кажете - съдба!
Е, да... Така ми било писано.
Добре... но трябва ли да се примиря?
Да стана и аз безлична, неразбираща
и може би дори скучна.
Мразя монотонността...
Няма да се променя!
Ще си живея, както досега,
независимо от обстоятелствата... (да, бе!)
Пфф. Нищо не разбрахте, нали?
Аз също... но проблемът си остава.
И с всеки изминал ден ми става все по-трудно
да стана, да се боря, да продължа.
А в главата ми? Каша.
То си пролича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чар Всички права запазени
