28.08.2012 г., 19:43

* * *

636 0 0

Не ме увличай

в твойта въртележка.

Не ме издигай

много нависоко.

Ще се превърна

в птица -

надалеч ще литна.

Ще дойдеш ли и ти -

да полетим 

над планини

високи?

Реките

път ще ни чертаят.

Ще се оглеждаме

във океана.

Понякога

ще спираме -

да си починем...

 

Не ме е страх

със тебе да летя.

Но се страхувам

от последното ни

кацане!

 

 

Вили Димитрова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...