***
Очите ни слепи остават за красотата на дъжда
в този град, проникващ с мръсните си пръсти,
опипващ с похотта на суета.
За да приемеш различния, трябва да слезеш от своя пиедестал,
прегръщайки го като брат или сестра
и просто да обичаш.
Защо ли сме самотни
в тесногръдите си окови,
залостени души - мрачни катакомби?
Много грим и малко истина, за да не боли толкова, когато
очите ни слепи остават...
Тъжни отново сред студени докосвания на познати лица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
