12 ago 2011, 11:46

*** 

  Poesía » Filosófica
596 0 1

Очите ни слепи остават за красотата на дъжда

в този град, проникващ с мръсните си пръсти,

опипващ с похотта на суета.

 

За да приемеш различния, трябва да слезеш от своя пиедестал,

прегръщайки го като брат или сестра

и просто да обичаш.

 

Защо ли сме самотни

в тесногръдите си окови,

залостени души - мрачни катакомби?

Много грим и малко истина, за да не боли толкова, когато

 

очите ни слепи остават...

Тъжни отново сред студени докосвания на познати лица.

 

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??