2.08.2008 г., 18:06

* * *

1K 0 7

Студ и самота - две познати думи,

огън и вода - две природни сили,

обич и желание - две несподелени чувства!

Търсих те безкрайно дълго -

срещнах те случайно...

В мигове на тиха самота осъзнах любовта

 и стоя сега пак сама и пак във самота,

осъзнавам това - как пропуснах любовта...

Тишина и самота - в мен остана само това...

Знам, че не мен обичаш,

знам коя е, макар че ти отричаш,

знам, че за нея си готов и ще я чакаш,

знам, но още ме боли...

а аз както и преди

стоя сама и във самота, 

в болка и примирение търся своето спасение

и пак е същото и по-различно е - 

губя се между цветни мечти и сива реалност!

Стоя, мълча, пиша - тишината е мое вдъхновение,

вълнението и тъгата замених с безкрайно примирение,

а сега нищо не остана освен...

Студ и самота - две познати думи,

огън и вода - две природни сили,

обич и желание - две несподелени чувства!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© az Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...