valiordanov (Валентин Йорданов)
1800 1467
21.02.2007 г., 8:02 ч.

* * * 

  Поезия
557 0 8

Всичко остана зад мен,

детството - светло начало,

с някой прозорец строшен,

още страха не познало.

 

Прашните улици, дето

скитах, не вкусил от хляба,

с пот и сълзи по лицето...

Топлите думи на дядо...

 

Киното всяка неделя -

с двайсет стотинки в ръката...

Как от съня си заделях,

за да лудувам с приятели...

 

Всичко е минало вече -

 други сега са мечтите,

с нови проблеми облечен,

с нови приятели скитам...

 

Ала в сърцето ми тлее

споменът като жарава.

Той ме крепи да живея

и да се самораздавам!

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е когато детсткото в нас остане....и никога да не забравяме ,че и ние сме били деца!!!
    чудесен стих
  • Ала в сърцето ми тлее
    споменът като жарава.
    Той ме крепи да живея
    и да се самораздавам!
    Скъпи детски спомени!
    Поздрави!


  • Равносметка ...
    Запази се такъв.

    Поздрав и усмивка.

  • изтънчена споделена лирика
  • Докосна ме този твой стих, може би защото и аз тъгувам по детството..
    Поздравявам те с нещо мое:
    Там някъде в мрака, покрито с прах,
    обвито с нежност, сковано от страх,
    откъсва се моето най-нежно вълшебство,
    отива си най-свидното мое... ДЕТСТВО!
  • Върна ме и в моите спомени. Хубавите. Поздрави отново и за трите стиха, Вальо!!!
  • Върна и мен в детсвтото Стана ми хубаво и малко тъжно!!!

    Поздрави, чудесен стих!!!
  • Давай все така!На фона на детството самораздаването е
    един от факторите, които носят щастие тоест Любовта, тя подтиква другите да те обичат в замяна.
Предложения
: ??:??