* * *
Всичко остана зад мен,
детството - светло начало,
с някой прозорец строшен,
още страха не познало.
Прашните улици, дето
скитах, не вкусил от хляба,
с пот и сълзи по лицето...
Топлите думи на дядо...
Киното всяка неделя -
с двайсет стотинки в ръката...
Как от съня си заделях,
за да лудувам с приятели...
Всичко е минало вече -
други сега са мечтите,
с нови проблеми облечен,
с нови приятели скитам...
Ала в сърцето ми тлее
споменът като жарава.
Той ме крепи да живея
и да се самораздавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
