* * *

Poetry

793 0 8

Всичко остана зад мен,

детството - светло начало,

с някой прозорец строшен,

още страха не познало.

Прашните улици, дето

скитах, не вкусил от хляба,

с пот и сълзи по лицето...

Топлите думи на дядо...

Киното всяка неделя -

с двайсет стотинки в ръката...

Как от съня си заделях,

за да лудувам с приятели...

Всичко е минало вече -

други сега са мечтите,

с нови проблеми облечен,

с нови приятели скитам...

Ала в сърцето ми тлее

споменът като жарава.

Той ме крепи да живея

и да се самораздавам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Pustinnocvete (Стами)

Хубаво е когато детсткото в нас остане....и никога да не забравяме ,че и ние сме били деца!!!
чудесен стих

2007-02-26T21:23:33+02:00
Естир (Златка Петкова)

Ала в сърцето ми тлее
споменът като жарава.
Той ме крепи да живея
и да се самораздавам!
Скъпи детски спомени!
Поздрави!

2007-02-21T20:06:36+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Равносметка ...
Запази се такъв.

Поздрав и усмивка.

2007-02-21T15:20:55+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

изтънчена споделена лирика

2007-02-21T15:05:07+02:00
merigold (Мери)

Докосна ме този твой стих, може би защото и аз тъгувам по детството..
Поздравявам те с нещо мое:
Там някъде в мрака, покрито с прах,
обвито с нежност, сковано от страх,
откъсва се моето най-нежно вълшебство,
отива си най-свидното мое... ДЕТСТВО!

2007-02-21T12:51:22+02:00