Сезоните на моята душа
Събуждам се от сън дълбок,
заварвам до себе си празна завивка.
Посрещам сама света жесток,
а душата ми е в плен на телесната обвивка.
Осъзнавам нещо - идва есен,
сезонът, в който всичко замира.
И пея рано сутрин тъжната си песен,
че без теб душата ми няма мира.
Забравих твоя глас неземно нежен,
забравих твоите сини очи.
И чудя се дали заради мен си тъжен ...