Mar 25, 2015, 11:12 PM  

* * *

  Poetry » Love
487 1 0

  Сезоните на моята душа

 

 

Събуждам се от сън дълбок,

заварвам до себе си празна завивка.

Посрещам сама света жесток,

а душата ми е в плен на телесната обвивка.

 

Осъзнавам нещо - идва есен,

сезонът, в който всичко замира.

И пея рано сутрин тъжната си песен,

че без теб душата ми няма мира.

 

Забравих твоя глас неземно нежен,

забравих твоите сини очи.

И чудя се дали заради мен си тъжен

или заради друга болката те промени.

 

Идва зима - всичко е заспало.

Ставам хладна като лед.

Но очаквам слънце да е засияло

и точно то да ме отведе при теб.

 

Идва пролет - слънцето пеква.

Душата копнееща пробужда се за живот.

Виждам те и гласът ми секва,

припомням си аз старата любов.

 

Идва лятото горещо,

с теб вървим заедно напред.

И не подозираме, че идва нещо -

есента разваляща душевния ни ред.

  

И всичко се повтаря отначало,

омагьосан кръг, който не ще преодолея.

И погледна ли се в огледало,

отражението си виждам, но не знам дали живея.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...