Mar 25, 2015, 11:12 PM  

* * * 

  Poetry » Love
383 1 0
Сезоните на моята душа
Събуждам се от сън дълбок,
заварвам до себе си празна завивка.
Посрещам сама света жесток,
а душата ми е в плен на телесната обвивка.
Осъзнавам нещо - идва есен,
сезонът, в който всичко замира.
И пея рано сутрин тъжната си песен,
че без теб душата ми няма мира.
Забравих твоя глас неземно нежен,
забравих твоите сини очи.
И чудя се дали заради мен си тъжен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??