31.10.2014 г., 8:04

* * *

540 0 0

Върни се обратно,
защото сънят ми избяга.
ела си внезапно,
споменът ми пак ми посяга.

 

Иска да ме души
в косите си катранени,
а мечтата крещи
от самотата попарена.

 

Вятърът ме драска
по студените, мръсни пети.
В защитна окраска
се багрят всичките ми сълзи.

 

Гледах чужди очи,
гледах и ме гледаха страстно.
стори ми се почти:
лика ми целуваха вдясно,

 

отляво - студено.
Гледах, само за да усетя,
че в мен откровено
други очи не будят трепет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...