Върни се обратно,
защото сънят ми избяга.
ела си внезапно,
споменът ми пак ми посяга.
Иска да ме души
в косите си катранени,
а мечтата крещи
от самотата попарена.
Вятърът ме драска
по студените, мръсни пети.
В защитна окраска
се багрят всичките ми сълзи.
Гледах чужди очи,
гледах и ме гледаха страстно.
стори ми се почти:
лика ми целуваха вдясно,
отляво - студено.
Гледах, само за да усетя,
че в мен откровено
други очи не будят трепет.
© Малката смърт Всички права запазени