31.10.2014 г., 8:04 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
367 0 0

Върни се обратно,
защото сънят ми избяга.
ела си внезапно,
споменът ми пак ми посяга.

 

Иска да ме души
в косите си катранени,
а мечтата крещи
от самотата попарена.

 

Вятърът ме драска
по студените, мръсни пети.
В защитна окраска
се багрят всичките ми сълзи.

 

Гледах чужди очи,
гледах и ме гледаха страстно.
стори ми се почти:
лика ми целуваха вдясно,

 

отляво - студено.
Гледах, само за да усетя,
че в мен откровено
други очи не будят трепет.

© Малката смърт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??