Oct 31, 2014, 8:04 AM

* * * 

  Poetry » Love
366 0 0

Върни се обратно,
защото сънят ми избяга.
ела си внезапно,
споменът ми пак ми посяга.

 

Иска да ме души
в косите си катранени,
а мечтата крещи
от самотата попарена.

 

Вятърът ме драска
по студените, мръсни пети.
В защитна окраска
се багрят всичките ми сълзи.

 

Гледах чужди очи,
гледах и ме гледаха страстно.
стори ми се почти:
лика ми целуваха вдясно,

 

отляво - студено.
Гледах, само за да усетя,
че в мен откровено
други очи не будят трепет.

© Малката смърт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??