Надава вик,
вкаменена от болка
душа.
Светът свършва,
щом те няма
до мене.
Не всички
болки раждат
деца
и не всички болки
са благословени.
Тишината
с въздишки
е бременна,
а викове ражда.
Светът ми
се свърши без теб.
Да почна ли нов
да изграждам?
© Милена Всички права запазени