5.12.2008 г., 22:06 ч.

****** 

  Поезия » Философска
664 0 4

Надава вик,

вкаменена от болка

душа.

Светът свършва,

щом те няма

до мене.

Не всички

болки раждат

деца

и не всички болки

са благословени.

Тишината

с въздишки

е бременна,

а викове ражда.

Светът ми

се свърши без теб.

Да почна ли нов

да изграждам?

© Милена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??