Dec 5, 2008, 10:06 PM

****** 

  Poetry » Phylosophy
693 0 4

Надава вик,

вкаменена от болка

душа.

Светът свършва,

щом те няма

до мене.

Не всички

болки раждат

деца

и не всички болки

са благословени.

Тишината

с въздишки

е бременна,

а викове ражда.

Светът ми

се свърши без теб.

Да почна ли нов

да изграждам?

© Милена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??