*****
Не трябваше да се хабиш напразно
със думи кухи, непокрити обещания -
талантите ти, толкова разнообразни,
пораждат в мене само разкаяния,
че съм отритнала доброто попадение
и сляпо съм се втренчила във тебе
със толкова надскочено доверие,
че сякаш ти си в мен и аз във тебе.
Дали ще си запазим блясъка,
когато лъсне фалшът помежду ни;
по-скоро ще се стрием като пясък
и всичко ще изчезне във мъгляви думи.
И аз внезапно ще прогледна,
ще се обърна, без да се замислям,
на вятъра зовът ще ме притегли,
а ти ще си останеш... непоискан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
,и все такава гневно непристъпна...Браво