Jun 16, 2010, 3:09 PM

***** 

  Poetry » Phylosophy
712 0 4

Не трябваше да се хабиш напразно

със думи кухи, непокрити обещания -

талантите ти, толкова разнообразни,

пораждат в мене само разкаяния,

че съм отритнала доброто попадение

и сляпо съм се втренчила във тебе

със толкова надскочено доверие,

че сякаш ти си в мен и аз във тебе.

Дали ще си запазим блясъка,

когато лъсне фалшът помежду ни;

по-скоро ще се стрием като пясък

и всичко ще изчезне във мъгляви думи.

И аз внезапно ще прогледна,

ще се обърна, без да се замислям,

на вятъра зовът ще ме притегли,

а ти ще си останеш... непоискан.

 

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??