22.10.2008 г., 19:28

* * *

914 0 11
Като пролетен вятър те помня -
във косите ми - клони оплетен.
А за тебе аз бях просто omnia -
кратък дъжд - освежаващ и летен.
Носталгично в очите ми светиш.
А по празници още по-трудно е.
Пренареждам звезди и планети,
но Земята върти сe тъй мудно...
Като есенен дъжд ми е погледа,
а от твоя  декември  ме гледа.
Зад клепачите, хладно притворени,
няма обич дори и на кредит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...