Като пролетен вятър те помня -
във косите ми - клони оплетен.
А за тебе аз бях просто omnia -
кратък дъжд - освежаващ и летен.
Носталгично в очите ми светиш.
А по празници още по-трудно е.
Пренареждам звезди и планети,
но Земята върти сe тъй мудно...
Като есенен дъжд ми е погледа,
а от твоя декември ме гледа.
Зад клепачите, хладно притворени,
няма обич дори и на кредит.