БАБА
Баба кротко плетеше с копринен конец
и броеше бримки навързани...
Мъдростта и бе сякаш накичен венец...
Мислите и бяха забързани...
Снагата и беше дълга следа,
свързваща два различни века...
Топла приказка за човечността...
Една нумизматична монета...
Но конеца проряза плетящи ръце.
Куките паднаха и се строшиха.
Баба живота си спря да плете...
Мъдростта и мислите и - се стопиха...
Баба никога не споменаваше Рая!
Тя живееше на повърхността!
Сега, когато стигна края,
от нея остана следа...
Но накъде води? Никой не знае!
Куките от топлината и - горят!
Дантелената покривка сякаш е Рая.
Скъсаният конец е Ад...
и броеше бримки навързани...
Мъдростта и бе сякаш накичен венец...
Мислите и бяха забързани...
Снагата и беше дълга следа,
свързваща два различни века...
Топла приказка за човечността...
Една нумизматична монета...
Но конеца проряза плетящи ръце.
Куките паднаха и се строшиха.
Баба живота си спря да плете...
Мъдростта и мислите и - се стопиха...
Баба никога не споменаваше Рая!
Тя живееше на повърхността!
Сега, когато стигна края,
от нея остана следа...
Но накъде води? Никой не знае!
Куките от топлината и - горят!
Дантелената покривка сякаш е Рая.
Скъсаният конец е Ад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
