12.06.2007 г., 23:24

БАБА

Поезия

833 0 7

Баба кротко плетеше с копринен конец
и броеше бримки навързани...
Мъдростта и бе сякаш накичен венец...
Мислите и бяха забързани...

Снагата и беше дълга следа,
свързваща два различни века...
Топла приказка за човечността...
Една нумизматична монета...

Но конеца проряза плетящи ръце.
Куките паднаха и се строшиха.
Баба живота си спря да плете...
Мъдростта и мислите и - се стопиха...

Баба никога не споменаваше Рая!
Тя живееше на повърхността!
Сега, когато стигна края,
от нея остана следа...

Но накъде води? Никой не знае!
Куките от топлината и - горят!
Дантелената покривка сякаш е Рая.
Скъсаният конец е Ад...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

valiordanov (Валентин Йорданов)

Бог да прости баба днес!!!

2007-06-13T22:30:22+03:00
ria (Гергана Иванова)

Натъжи ме...

2007-06-13T12:40:38+03:00
laVerde (Мартина)

Много ми въздейства! Поздрав, Вальо!

2007-06-13T10:59:01+03:00
Адамов (Петър Адамов)

Страхотно ... толкова ме радваш как пишеш, че с радост бих играл с теб на една сцена

2007-06-13T10:12:04+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много ми хареса!!!

2007-06-13T09:49:28+03:00