valiordanov (Валентин Йорданов)
1801 1467
12.06.2007 г., 23:24 ч.

БАБА 

  Поезия
619 0 7
Баба кротко плетеше с копринен конец
и броеше бримки навързани...
Мъдростта и бе сякаш накичен венец...
Мислите и бяха забързани...

Снагата и беше дълга следа,
свързваща два различни века...
Топла приказка за човечността...
Една нумизматична монета...

Но конеца проряза плетящи ръце.
Куките паднаха и се строшиха.
Баба живота си спря да плете...
Мъдростта и мислите и - се стопиха...

Баба никога не споменаваше Рая!
Тя живееше на повърхността!
Сега, когато стигна края,
от нея остана следа...

Но накъде води? Никой не знае!
Куките от топлината и - горят!
Дантелената покривка сякаш е Рая.
Скъсаният конец е Ад...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??