19.06.2009 г., 12:59

Баба

942 1 15

 

   

 

 

Баба пържи ми филийки,
с малки пресни яйчица,
бухти слагаме в чинийки,
с разни сладки нещица...

Баба прави сладка супа,
аз пък бъркам таратор...
Най-обичам да натрупа,
масата - да види зор.

Често вземам ѝ чушлета,
рибка, пиленце и хляб,
че да може да ошета
вкусни гозби до обяд.

А обича толкоз много
баба плодове да хапва.
Никога не гледа строго,
никога не се натрапва...

И с усмивка сутрин става,
после прави си кафе,
новините наблюдава, 
с него вестник си чете...

След обяда, за разходка,
миризмите тя си слага,
с другите говори кротко -
толкова е сладка, блага...

А каква била е баба -
палавница щура тя,
млада, хубава и слаба, 
най-красивата мома...

Бабо мъдра и добричка,
Господ дни да ти даде...
Само твоите очички
ме усмихват всеки ден...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....