Баба Мара в Ловеч
БАБА МАРА В ЛОВЕЧ
Преди две-три вечерини,
покрай осъмски градини
сбра са многу свят кадърин.
Туй - сълоня - беши пълин!
Гледам - Мара съ задава!
Въх, чи чуду! К`во пък става?!
В Открувенуво си беши,
уж дъ стани я мързеши...
- Бабо Маро, съща хало,
как сколаса, та дуфтаса?
- Чуф, чи булкътъ Фиданкъ
в Лович дигъла сидянка,
пъ си рекуф - тъй ни бива,
трябва там дъ съ утива!
Как биз мене туй ша стани?
Обищала съм ут лани!
Ида! -речи-Тръгнаф веки,
тъй дъ кажити на фсеки!
И си право дума казъ,
там я секи зъбилязъ.
Баба Маръ си й кръсивъ,
Стравъгантнъ, обичливъ,
Потрушиха си кръкатъ
да я срещът от колатъ,
мясту секи и придлагъ,
амъ тя съ ни излагъ,
седнъ си кът баба съща
зъд кулоната мугъща.
Пудир туй що песни пяхъ,
що сълзи ут смях пруляхъ
баба Маръ кът ръзправи
ка съ гонят луди крави...
Бравос, Маро, тъй та искъм!
Ти рудена си артисткъ!
А Фиданкъ й впичътленъ
и ду гроб ти й задълженъ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
