Баба меца
Баба Меца
Заварих Баба Меца на пчелина.
Навела се и вади мед в гърне от глина.
Заплеснала се тя и не забелязва
как рояк пчели полека я обграждат.
Обещала на мечето у дома,
че ще занесе от сладката храна.
Обед, вечер, на закуска,
сладък мед обича то да хруска.
Баба Меца ме видя,
как се смея отстрана.
Объркана, не знае що да стори,
не смее нито да ръмжи, ни да заговори.
А пък аз си знам, какво ще стане
с този, който бърка в пчелното имане.
От пчелички смели, рицари безброй,
тежко ще изпати той.
- Бабо Мецо, ти недей така.
Ще оставиш моите пчелички без храна.
Не бива в кошерите ми да бъркаш,
че гърбината си после дълго ще разтъркваш.
Ела, в гърненце мед да ти насипя,
че опасно е да пипаш в медената пита.
Ще ти дам, а като се прибереш,
на меченцето си гладно да го занесеш,
Ала Баба Меца нещо не дочува,
за това, сега така се тя подува.
Стиснала е пита, пълна със пчели,
към езерото горско, иска на крила да полети.
Ех, Бабо Мецо, нали ти казвах аз...?
17.09.2013 В.Ванков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Ванков Всички права запазени
