25.03.2008 г., 16:10

Баба Върба в салон за красота:)

1.8K 0 23

В наше село днес откриха

нов салон за красота.

В него цял ден се редиха

бабите от сутринта.

 

Казали им, че щом минат

малко да са нагласят,

няма дядовци да влизат

в кръчмата да са красят.

 

Баба Върба, тя сии млада,

първа каза: - Маникюр!

Чух аз днес от мойта Рада,

чи било кат конфитюр.

 

Мажат ноктити ти с нещо,

инак дет ни са яде...

Кичка я погледна вещо,

рече някак да я спре.

 

-Не ма, Върбо! Чакай, спри са!

Ей, сига щи обясня,

служи ти да са почешиш,

дет ни стигаш по... гърба.

 

Върба хич ни притисни са,

ами седна на часа

и на стола настани са

все идно сии у дома.

 

Сложиха и чужди нокти,

камъчита, лак чирвен,

хубаво са тя наконти,

кат ханъма у харем.

 

Сетне за фризура седна

при фризьора Франсоа,

той накъдри и пирчема,

кат най-личната мома.

 

Тъй прибра са Върба в къщи

със навирена глава,

гледа стареца съ мръщи

и съ чеши по врата.

 

- Мойта ли и тая буля!?

Чакай да я проверя!

Тъз в главата кат маруля,

знам аз как шъ разбира.

 

Сетне дръпна той пердето.

Не разбрах ква стана тя,

но е ясно, че кръчмето,

празно бе до сутринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това изобщо не е подигравка,
    а някаква обикновенна заиграфка,
    с героите във тихия им делник,
    правещи любов, наместо зелник
  • Брейй измислила го е тази Ани,
    да се подиграва на старците изподрани.
    Но ще й простим, няма да съм злорад,
    защото нея я очаква същия ад! :P
  • Хи-хи!
  • ! Поздрав!!!
  • Ех, че сте страхотниии! Веднага сте ме разкрилиМного Ви благодаря!!! Даже вече се усмихвам широко. Вальо, ще взема и теб да послушам пък да става каквото ще

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...