Баба Яга
на своята офърфана метла.
До изворчето там се спряла,
водица в менчето наляла.
Отново яхнала тя своята метла
и литнала през гъстата гора,
във своята къщурка се прибрала
и бързо-бързо огън си наклала.
Да ври в котлето сложила водата,
прибавила солта и зарзавата,
опитала, но липсвало месенце
от непослушно, малко, палаво детенце.
Качи се баба Яга на метлата
и литна като бясна през гората.
Не знаеше, обаче, че децата
отдавна вече спинкат в легълцата.
Прибра се в къщи гладна, прегладняла,
опита пак чорбицата увряла.
Е, все е нещо, пак ще се нахрани,
пък утре ще потърси хулигани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени