May 16, 2007, 10:28 AM

Баба Яга

  Poetry
939 0 5
Отишла баба Яга за вода
на своята офърфана метла.
До изворчето там се спряла,
водица в менчето наляла.

Отново яхнала тя своята метла
и литнала през гъстата гора,
във своята къщурка се прибрала
и бързо-бързо огън си наклала.

Да ври в котлето сложила водата,
прибавила солта и зарзавата,
опитала, но липсвало месенце
от непослушно, малко, палаво детенце.

Качи се баба Яга на метлата
и литна като бясна през гората.
Не знаеше, обаче, че децата
отдавна вече спинкат в легълцата.

Прибра се в къщи гладна, прегладняла,
опита пак чорбицата увряла.
Е, все е нещо, пак ще се нахрани,
пък утре ще потърси хулигани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...