Баба яга сложила е в чувала,
представи си, жива хала
и пере през черни небосвод,
ръси чар като гръм,
красива като трън!
А от хълма някой се подава,
от там се дядо Торбалан задава,
иска той с нея да се задява,
ама пък тя му се не дава,
на любовни ласки не поддава!
И светна в простора изведнъж,
неканен некав лъч надлъж
Торбалан си го отнесе,
хала него го разтресе,
надалеч разлюбен се понесе!
© Теодора Недева Всички права запазени