Бабамартско стихче (по-яко от на другите)
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Баба Марта вечно бърза
и блъсна се в една врата,
раните си тя превърза,
но взе, че през нощта умря.
Внуците ù тъжни бяха,
но тя започна да смърди,
в двора те я закопаха,
понеже нямаха пари.
И, от мъка полудели,
сами направиха цветя
от само бинтовете бели,
целите обагрени с кръвта.
***
През нощта дойдоха псета,
трупа ù изкопаха те
и от бабичката клета
не оставиха дори парче.
Един от снощните гробари,
дойде на гроба сутринта,
сънувал беше той кошмари
и над дупката се разпищя.
„Изпълзя от гроба баба
и в ада ще ни отведе -
да се крием май ще трябва.” –
така говореха си те.
***
Познаваха един знахар
стигнаха при него следобед,
тогава циганинът стар
им даде следния съвет:
„Почитта не сте ù дали,
не може гроб без цвете.
Изцапани със кръв парцали
си вържете по ръцете.”
И тъй, традиция роди се
на „възкръсналата” Марта в чест,
и, макар че измени се,
продължава и до днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
Не зачитайки нашите си родни празници и традиции ние всъщност заличаваме нашата идентичност и се погубваме като нация!!! Това е жалко и трагично
