duffmckagan (Петър )
301 43
17.05.2017 г., 19:57 ч.

Бабината стара къща 

  Поезия
438 1 4

Тихо тлее на луната светлината слаба,

в сянката ѝ сгушена е къщата на баба.

Останала сама като сираче,

тъжно приведена, сякаш плаче.

Прозорците ѝ тъмни, по-мъртви от очи на сляп,

в кухнята отдавна не ухае на изпечен хляб.

Бурен гъст е скрил пътеката на двора,

оградата е паднала, сякаш от умора.

Вратата на входа скърца унило,

лястовиче мъничко гнездо е свило.

И само то е живинка последна,

която стопля тази стряха бедна.

Само то, макар и да отлита есен,

се завръща пролетта с песен.

Но именно защото лястовичето се завръща,

продължава да е жива бабината стара къща!

© Петър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??