1.03.2012 г., 13:16 ч.

Бабини неволи 

  Поезия » За деца
833 0 10

Положението вече не владея.

Трудно ми е да си го призная.

Вярвах, че за мен проблеми няма

с  тези буйни младежки нрави.

Вече не чувам думичката моля.

А това може ли, бабо е вече

тотално забравена фраза.

Поколение ново се пръкна.

Е, бори се, ако можеш.

В училище вече е тартор.

Госпожата само признава.

Господ здраве да ù дава.

Щом почна да нареждам.

Две сини очичка тутакси ме зяпват.

А и зъбките веднага блесват.

-Е, бе бабо, от шегичка не разбираш.

А бе, сине, где ти е шегата?

Щом ме разтреперваш.

Сборовете верни, ама са полèти.

Ту надраскани с химикалка.

Ту затрити с поправка.

Ето, математиката вече нова.

Няма час по краснопис.

Няма чистите тетрадки.

Там домашното да е готово,

та макар на баничка станало.

А на компютъра сме сила.

Само чака мама да заспи.

Но аз зорко контролирам

и на бързичко се скрива.

Ех, че бабини неволи.

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила Ели, благодаря ти, че ме видя.Поздрав !




  • Поздрав Ели!
  • Минка, Нина, благодаря за коментарите.Както винаги и двете сте толкова мили към мен.
  • Прекрасно пишеш!Поздравления!
  • Лиляна, благодаря за милите думи. Вярвам, че ще се виждаме пак.
  • Много съм приятно изненадана и впечатлена от първата Ви публикувана творба! Ще чакам следващите!
  • Благодаря, че сте ме забелязали.
  • Весе, благодаря.Радвам се, че ме видя.
  • Гери, благодаря за коментара.Ти си мерило на детските ми стихчета.А те са написани подтикната от моя малък внук.Е не е съвсем малък в 4ти клас е.
  • Много ми хареса.
    С уважение.
Предложения
: ??:??