Бабини неволи
Положението вече не владея.
Трудно ми е да си го призная.
Вярвах, че за мен проблеми няма
с тези буйни младежки нрави.
Вече не чувам думичката моля.
А това може ли, бабо е вече
тотално забравена фраза.
Поколение ново се пръкна.
Е, бори се, ако можеш.
В училище вече е тартор.
Госпожата само признава.
Господ здраве да ù дава.
Щом почна да нареждам.
Две сини очичка тутакси ме зяпват.
А и зъбките веднага блесват.
-Е, бе бабо, от шегичка не разбираш.
А бе, сине, где ти е шегата?
Щом ме разтреперваш.
Сборовете верни, ама са полèти.
Ту надраскани с химикалка.
Ту затрити с поправка.
Ето, математиката вече нова.
Няма час по краснопис.
Няма чистите тетрадки.
Там домашното да е готово,
та макар на баничка станало.
А на компютъра сме сила.
Само чака мама да заспи.
Но аз зорко контролирам
и на бързичко се скрива.
Ех, че бабини неволи.
© Елена All rights reserved.
