Бацил
Някакъв странен бацил ме мори,
гърдите ми стяга, главата гори,
сърцето спринтира за златен медал,
стомахът на топка, в очите пожар.
Краката омекнали, като желе.
Мислите бягат, незнайно къде.
Една се завръща, коварно сама -
какво ми направи, че се чувствам така?
Бацилът бушува, мрежи плете,
ще стигне до бедното мое сърце
и щом го докосне... край! Забрави!
Нищо няма да може да го спаси.
Докосна го... Боже! Какво е това?
Безброй пеперуди, вълшебна гора,
а там на поляната, тъй реален и мил
ме очаква и вика моят странен бацил... :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
