...
775
0
0
...
Коя си ти?! Защо го правиш?!
Настанила си се, там, във мен и
ме давиш ден след ден.
Омотала си сърцето ми в конци
и го стягаш, за да ме боли.
Ти въздуха ми взимаш и
бавно хиляди игли забиваш.
Проклета да си ти и твоите конци!
Плетеше ти една прекрасна мрежа,
доста тънка, за да забележа.
Днес тихо се промъкваш във нощта,
но защо правиш си труда?!
Коя си ти?! Замълчи и изчезни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
