Бах - VII
Аз, Йохан Себастиан Бах,
живях и творих на света
в години далечни...
Но в прах,
не тъне духът ми сега.
“Да спрем” –
сякаш чувам,
ми шепне зетът в нощта.
- Антинкол!
Сине –
му думам –
не можеш да спреш
тази Земя.
- Записвай!
Това е до века.
Аз всъщност не виждам,
но ти си за мен очите,
които ми липсват...
В пътека,
чрез теб ще въздам
духът съвършен.
Изписахме много.
Туй беше отдавна -
сонати,
кантати,
хорали
и фуги.
Повтарях,
изменях
и пародирах ги
в славна
мелодия –
музика
за бездарните луди.
Люде,
които не ме оцениха –
бюргери слабоумни,
шпилмани недоучени,
жонгльори
в живота на нотата,
които ме биха
с дилетантската истина,
на хистриони обучени.
Те ме унищожиха физически,
но духовно въздигнаха.
- Ах, благодарен съм
на ритмите езически,
които шутовете музикални
не постигнаха!
- Благодаря ти Господи,
че с мене беше
в безсънни нощи
и в терзания!
Благодаря ти,
че ме отегчаваше,
че ме въздигна със страдания!
Че гласове в старинно многогласие,
ми подари след много търсене –
че с музикално разногласие,
разтърсих епохално мислене!
За мене казваха,
че суха
и неразбрана музика
съм писал,
ала не е ли твърде куха,
градената мелодия
без смисъл?
Разпятие –
това е истината!
Човек се ражда,
да се бори
и да възкръсне
след постигнатата,
победа с мъки
и тревоги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Поздрави! 
